От 10-ти ноември 2009 година насам ме гложди нещо отвътре. Аме не само гложди - направо изгаря. Не сме били отбелязали с нищо 20 годишнината от падането на комунизъма, или по-точно падането на Бай Тошо. Нямам никакво намерение да рева за стария строй и ако някой мисли, че затова си хабя клавиатурата просто може да спре да чете и да си гледа турските сериали.
Ето какви мисли ми минават през простата глава по тая тема.
ПЪРВО - НЕ ВИЖДАМ КАКВО ИМА ДА ОТБЕЛЯЗВАМЕ.
В момента в който се дадох сметка, че 20 години са малко по-малко от половината на 45 и пребледнях. Голата истина е, че съм живял 20 години при комунизма и 20 години след това. Казвам след това, защото колкото и да се смятам начетен не мога да намеря точните думи за това, което става вече повече от 20 години. Рушат се постаменти, в т.ч. мавзолея на Георги Димитров, Киселото мляко, Гроздовата ракия , цигарите Арда с филтър и същата без, кръчми като Дома на покойника и Английския двор са в безвъзвратното минало. За 20 години се построиха 20-на МОЛ-а из България и 20-на километра магистрали. Построиха се куп нови сгради, всяка от които с прекрасен собствен план, но взети заедно са по грозни даже и от колибите на циганите в която и да е било такава махала. Помпозните сгради граничат с кал и ливади . Всяка една, която доскоро е имала отличен изглед към Витоша рано или късно се сдобива с такъв към своя посестрима, която също я чака подобна участ. Между тях почти няма улици и джипките са единственото средство за придвижване в такива махали. Градски транспорт и да има е далече и ако имаш късмет да стигнеш до спирката неизцапан ще ти се наложи поне половината ден да откараш във вече новичките рейсове, които допреди 1 година все още бяха икарусите, които си спомням от детството си.
Първите ми спомени от едно време са, когато в селото ми - Световрачене - на 10 километра от София имаше само 1 главна улица асфалтирана. Останалите бяха с два коловоза и тревичка между тях. Улиците ги асфалтираха в цялото село за 1 лято. Никога няма да забравя мириса на асфалт, който и досега ме кара да се чувствам прекрасно (колкото и идиотски да ви звучи). Лежах на току що валирания асфалт и си долепях бузата на черната маса за да усещам топлината и. Беше незабравимо. След това ми купиха велосипед (школник - за 1/8 заплата някъде струваше) и се пребивах редовно на твърдия асфалт, но това не ме накара да го намразя. Баща ми купи първата ни кола от магазин 1977 година, когато беше на 33 години. Полски фиат - за около 40 заплати. Междувременно, беше направил къща (не без помоща на родителите си, но и се скапваше от бачкане) - на три етажа, от които беше сколасал да си обзавете втория. Няма спомен отоплението да е било ебаси проблема. Имаше нафтови печки, електрически печки и истествено такива на твърдо гориво. Зимите бяха студени и снежни и София се чистеше до павета. Имахме даже и молба за телефон, подадена 1974 година. Телефона ни го “вкараха” лятото на 1999-та.
1977 година тръгнах на училище и се водех отличник. Като поотраснах малко на мен и още няколко приятели ни викаха политицит, щото в междучасията само за политика говорехме. Ма външна де. Вътрешната все още не ни интересуваше. Първия път, когато си дадохме сметка, че нещо във вътрешната не е наред, беше когато ни вкараха при полицаите в банката да ни питат кво толкова интересно намираме в американското посолство. Сега на дисидент нямам намерение да се правя, тъй че само за пипер го слагам това. Та някъде 1 година преди да падне Бай Тошо завърших. Една негърка от класа ми беше казала ” Ти, ако беше в Америка щеше да станеш голееем човек, щото там се ценят такива умни като теб!”. Тя се водеше хамериканка, но до последно никой така и не разбра каква точно е. Каквато и да е била, със сигурност е по добре от 90 процента от сънародниците ми, които са лъгани вече двадесет години и продължават да ги лъжат, само че с по-малки комисионни и повече надменност.
20 ГОДИНИ се лъжем в очите непрекъснато - по-голямо лицемерие от това здраве му кажи. Едната третина хитреци избягаха зад граница, тругата третина станаха политици, а останалата третина бачкаше с надеждата, че ще ги стигнем.
Абе кой ще стигнем бе ? Македонците ли, сърбите ли, албанците ли ? КОЙ.
По едно време румънците ги бъзикахме, ма и те така яко ни дръпнаха, че започнах да си мисля, че сме си сбъркали континента.
Какво стана с най-умните в света, с най-работните и най-гостоприемните люде, които е раждала майката земя - едно голяяяямо НИЩО.
Обраха ни и ние даже не знаем кой ни е обрал. Родителите ни взимат по 100 евра пенсия за 40 години бачкане, като и нас ни чака същата участ, калкото и да ни се иска да е обратното. Вдигат ни пенсионната възраст, само и само да има кой да експлоатират, понеже без бачкатори нема далавера. В бачкаторите визирам освен тия които се смятат за такива и тези като мен - супер малък семеен и среден бизнес. Плащаме си данъците (или поне аз) и чакаме. Чакаме вече 20 години. Дочакахме кризата с валутата, когато се изпариха спестяванията на 90 % от народа - забрави се. Дочакахме кризата с лихвоточкитке - мъката продължава - интересно кой печели от тая работа и защо продължават така безочливо управляващите да хвърлят прах в очите на хората. Посрещнахме царя с почести, сега се чудиме как да го изгониме, но без това което му върнахме законно да е. Преобразувахме си дълга от долари в евро, когато беше най-неизгодно и загубихме милиард лева от това - пак няма виновен. 10 години след 2000 година пътищата ни са в окаяно състояние - няма виновни. София стана 3 милиона и само от данъкът на новите сгради може да процъфтява - НЕ. Вълка трябва да си купува колици. Подхвърли някое милионче тук там и готово. Продадохме си най-апетитните хапки - ВиКа-тата на големите градове и София, както и Електроснабдяванията за жълти стотинки и сега берем плодовете на лакомията на политиците. Затворихме работещи и печелещи АЕЦ блокове за да пълним гушите с нашите пари на производителите на слънчеви панели и вятърни генератори (познайте къде се намират - не са в България) и да сме напълно зависими от газовите доставки. Продадохме куп предприятия за жълти стотинки, които даже и данък печалба вече не внасят в България - всичко се изнася от тук по знайни и незнайни пътища, че чак магистрали. Строихме 18 километра от магистрала Струма 5 години - за половината това време гърците почти довършиха магистралата Серес-Солун, която е към 120 километра. В момента вече 2-ра година се мъчим с нови 20-на километра, които доказаха, че даже и иначе работливия турчин като стъпи тука му се … майката на тема работоспообност и нещата заглъхват така , както никога не е било там. Околовръстното шосе да беше бомбардирано - по-добро щеше да е. Намислил съм да сложа табелка “Извинете ни - народа не е виновен” покрай шосето, за да мога поне малко да гледам в очите гастарбайтерите, когато се връщат към родните си места. 20 години се краднаха пътни такси и никой досега не хвана и един виновен за тая работа. Милиарди според мен - МИЛИАРДИ. Пари с които трябваше да сме си оправили всичко, когато можеше - не като сега да гоним дивото, докато сме изпуснали питомното.
Имаме си и зелени партийци, които така и не могат да схванат, че например, ако на булеварда до Стадион Васил Левски се орежат дърветата за да се направи още едно платно, ефектът от спестените изгорели газове на работещите на място автомобили ще бъдъ меко казано несъизмерим с кислорода, който дават горките дръвчета там. Е да, ама що пък трябва да се натягаме. По ни е изгодно да се правим на защитници на природата там където са големите пари - магистрала Струма, Тракия, в един от новите и участъци и къде ли още не.Що не легнаха под багерите по Черноморието. Що не отидоха в Родопите, където строителите заличават от лицето на земята цели гори и хълмове.
Дунав мост 2 стана за смях на цяла Европа. Пътят до Видин доколкото са ми разправяли, наподобява на тоя, който води до гробищата в нашето село. Тесен и се върви само в една посока - който го е минал не се връща.
Влязохме в Европа само и само защото сме най-качественото пушечно месо на Европа - и това нямаше кой да го каже в очите на хората.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ